Българите бяха човешките същества, които най-силно усещаха противодействието между духовните сили на доброто и злото
(Рисунка на Лили Димкова от цикъла „ Богомили “, Служители на Духа, носители на радостта)
Възниква въпросът по какъв начин по българските земи, и в земите по съседство, са се запазили достоверни прояви на нестинарството, и най-важното – за какво? Това е обвързвано с душевно-духовната телесна конституция на хората, за която Щайнер в „ Духовни положения в еволюцията, водещи към антропософското общество “, споделя следното:
„ Въпреки всичко, имаше доста хора, живеещи в южните и централни области на Европа, които мислеха по следния метод: „ Наистина, моето вътрешно създание има самостоятелен живот във времето сред заспиването и събуждането ми – то принадлежи на положителния свят и на област от злия свят. “ Отново и още веднъж хората мислеха и премисляха за дълбочината на силите, които внасят положителното и злото в човешката душа. Те мощно усещаха обстоятелството, че човешката душа се намира в свят, където силите на положителното и злото водят война между тях. През първите епохи на християнството, в южните и централните елементи на Европа, към момента нямаше (масово) такива усеща, само че през пети и шести век станаха все по-чести и по-чести. Това положение на душата процъфтя изключително измежду тези, които получиха знания и учения от Изтока, а както знаем такива учения от Изтока могат да се разпространят по доста способи. Разпространението беше най-широко в тези области, които след това станаха известни с името България. Това име се наложи по чудноват метод, макар че тези области се населяваха от разнообразни нации. И по този начин, в по-късните епохи, в действителност за доста нескончаем интервал в Европа, тези, които бяха с най-силно развито такова положение на душата, бяха наричани „ българи ”. За хората от Западна и Централна Европа, живели през по-късните епохи на християнството и в първата половина на Средновековието, българите бяха човешките същества, които най-силно усещаха противодействието сред галактическите духовни сили на положителното и злото. По цяла Европа срещаме името „ българи ”, употребено за хора като тези, които описах. Душите, за които приказвам тук, в по-голяма или в по- дребна степен, бяха в това положение. Имам поради душите, които и в по-нататъшния ход на своето развиване резервираха тези могъщи картини от свръхсетивните церемонии, в които самите те ефективно участваха и които се случиха в духовния свят през първата половина на 19-ти век. Всичко, което тези хора претърпяха, съзнавайки че вземат участие в борбата сред положителното и злото, беше пренесено от тях сред гибелта им в оня живот до новото им раждане. А в промеждутъка, до момента в който стояха измежду могъщите галактически картини, тези души получиха характерен нюанс и оцветяване. Към всичко това може да се добави още нещо: тези души, в действителност, бяха последните в европейската цивилизация, които опазиха малко от това особено чувство на етерното и астралното тяло при пробуждане, и по време на сън. Като се разпознаваха по тези общи отличителни качества на вътрешния им живот, те като цяло живееха в (свои отделни) общини. А от останалите християни, които от ден на ден и повече се приобщаваха към Рим, тези по-особени хора бяха обсъждани като еретици. Еретиците тогава към момента не бяха толкоз грубо заклеймявани, както през по-късните епохи. И въпреки всичко, на тях се гледаше като на еретици. Всъщност, останалите постоянно имаха неясно, тревожно възприятие за тях. Имаха възприятието, че тези хора виждат повече, в сравнение с останалите хора – като че ли са свързани с Божественото по друг метод: посредством обстоятелството, че възприемат сънното положение по-различно от останалите хора, измежду които живеят. А останалите хора от дълго време бяха изгубили това умеене и към този момент бяха по-близки до положението на душата, което стана съвсем всеобщо за Европа от 14-ти век насам. “
С тези думи Рудолф Щайнер разказва богомилите и известните, след избиването и прогонването им от българските земи, техни почитатели из цяла Европа – катари.
(Рисунка на Лили Димкова от цикъла „ Богомили “, Служители на Духа, носители на радостта)
Избрано от „ Нестинарството – кръгообразен тайнствен обред на посвещение ”, част от книгата „ Космическо-земният път на пеперудата и човешката душа ”, създател Дорина Пашмакова-Василева, изд. „ Вдъхновение 2015 “
* Рисунки на Лили Димкова от цикъла „ Богомили “, Служители на Духа, носители на насладата,
